На попрището жизнено в средата (не по Данте, а в днешен контекст) Константин и Александър Владигерови (1978) записаха и издадоха един компактдиск, който се отличава от всичко, което са регистрирали до този момент в творчеството си. “Магия” се нарича дискът и носи името на стихотворение на родения в Прага велик австриец Райнер Мария Рилке (1875-1926). Всъщност музиката е великолепен hommage към Рилке. Музиката – това са песенни форми по стихове на поета от Константин и Александър. Сред тях намират място и две песни, пак по Рилке, от големия български музикант и интелектуалец, композитора Трифон Силяновски.
Изданието е на Aparte (apartemusic.com). Фирмата е френска и основната фигура в нея е Никола Бартоломе (Nicolas Bartholomée) – основател, ръководител и продуцент. В негово лице Владигерови очевидно са намерили толерантния и разбиращ партньор за работата върху “Магия”.
През годините съм посещавала интензивно концертите на братя Владигерови. Ценя музикантската им природа, творческия инстинкт, който притежават, разбира се инструменталното им можене, импулсиращо импровизационния хъс, с който завладяват аудиторията си. И още: те са щастливи, играещи музиканти и създават у слушателя си усещането за безграничност в мисловното свое реене из територията на звуците. Изкуството им обхваща безпроблемно епохи, стилове, често си позволяват екстремното им приближаване. По техен начин, оригинален и разпознаваем. В джаз-импровизациите им пробягват сенки от миналото и еклектичното настояще, много често се съсредоточават с личен поглед върху музиката на своите предшественици Панчо и Александър Владигерови – соят, така да се каже, властно ги привлича, напомнят с гордост откъде са тръгнали, в каква уникална орбита се е завъртял животът им, за да продължи делото на предците с музика, която често е шарена и променлива като калейдоскоп, но винаги притегателна, винаги атрактивна. Пробива веднага съзнанието, тегли го към един въображаем остров на безгрижност, държи го будно, никога отегчено. Провокира, стряска, понякога дори шокира – но винаги с една усмивка като на дете, което демонстрира какво може да измайстори с любимите си играчки.
И сега – изведнъж Рилке. Съвсем различен свят, различен подход в събраните 16 трака на забележителен компактдиск. Дължим неговото създаване на ковид-ситуацията по света, когато при пълното му затваряне през 2020 двамата музиканти разгръщат по-детайлно стихосбирката “Най-хубавите стихотворения на Райнер Мария Рилке”, под редакцията на невероятния германски литературен критик Марсел Райх-Раницки. “Тази малка книга ни подтикна да изработим и да следваме нова творческа тенденция, която за нас се оказа много вълнуваща.”, пишат музикантите в буклета на диска. Композицията и аранжиментът на песните, записите, както и концептуалната подредба на диска им отнемат две години.
Компактдискът най-напред привлича с естетската изработка на корицата и тялото, на буклета (дизайнер Ксения Въргова). На корицата му е известният портрет на поета, нарисуван от Леонид Пастернак през 1928 г. Асоциацията с фамилията на прабабата на братята Владигерови – Елиза Пастернак идва веднага. Очевидно е, че цветовете на портрета са били решаващи за художественото оформление на изданието. А и насочват някак към определящата, доминиращата роля на поета и неговата епоха. 15 са песните в диска (“Магия” е репризно записана), от които 6 е композирал Александър, 7 – Константин, а две песни са от Трифон Силяновски и са написани през 1953 г. Решението да ги запишат и поставят в този албум е израз на почитта и уважението към Силяновски, когото братята наричат “наш скъп учител и незабравим приятел”. Всички избрани стихотворения на Рилке са изписани в буклета на оригиналния език и са ощастливени от изкусния, извисен превод на Пламен Хаджийски.
Музиката в това прекрасно издание най-напред убеждава слушателя, че поезията на Рилке, светът, който тя формира е прозрян от братята Владигерови по един изумителен начин. Не знам дали са се ограничили само със стиховете, които са ги вдъхновили за тези песни, създадени в Lied-жанра от музикалната история на Виена, с известни модификации или са потърсили допълнително вникване в мисловния свят на поета през неговата проза. И може би това не е най-същественото, защото още с първото докосване до тази музика съзнанието формира понятието музикален или тонов сецесион – толкова е близка до излъчването на този стил, макар и не музикален… Някъде там в пробягващите мотиви, в неочакваните обрати, в тембровата инвенция се очертава колоритът на Густав Климт… Много особено излъчване има тази музика. Цялостно, съединяващо изкуства. Не само тоновото и изобразителното, театралното също. А двете песни на Трифон Силяновски – “Раздяла” и “Пиета” с мъдрата си вокална сериозност контрапунктират днешния възглед на Александър и Константин Владигерови за възможното звучене на словото на Рилке. И затова няма защо да се удивляваме, че в записите са взели участие певци като Красимира Стоянова и Андреас Шол, като Хора на виенските момчета, като Сара Траубел, Теодора Несторова и Паул Шинковиц. В тези така сполучени миниатюри са вплетени и гласовете на двама рецитатори – Кристиан Райнер и Роберт Райнагл.
Респектът към тази поезия е определил и мелодическата същност на песните – пребладаващо мотивна структура, нетрадиционна куплетна форма, с чести агогически смени, сякаш бягства, с подходяща тембристост, внимателно интониране на текста, така че той звучи с естественост, с една лекота, която обозначава великолепната звукова спойка между стих и тон, предизвикваща своеобразните темпови елипсиси, както и инструменталните решения, изпълнени великолепно от квинтета Morphing Soloists, с диференциран звук, с тънко темброво чувство, със съпричастност към атмосферата на композииците, в които участват. И характерът на самите песни: възвишена меланхолия в “Пантерата”, литургична атмосфера в “На мен” с хора на виенските момчета, смирено очакване на “тази нощ на чудеса” в “Предколедно”, съвсем различната температура, промененият градус на интимност на музиката, когато текстът се поднася от четец, например в “Държах се свръхоткрит”, където ненатрапчив като тихо споделяне остинатен мотив обгръща нюансирания глас на четеца, а творбата прекроява леко стиха, за да завърши с въпроса “А ти?” и тази незавършеност добавя продължение към нещо, което е създадено, но предстои и днес; нещо от миналото, което тепърва предстои… А в песента “Магия”, която е озаглавила изданието характерът на звучене на детския хор няма как да не предизвика асоциации с това, което Рилке завещава в своите Бележки върху “Мелодията на нещата”: “Мисля си, какво трябва да сторим, че цялата мелодия да прозвучи така, както децата я чуват. Тих глас ще я разпростре над сцената и по невидим знак детските гласчета ще я подемат и понесат, докато този широк поток изпълни тясната вечерна стая и се възземе до безкрая.” Или ритуалният климат в “Окончание”, където нагнетеният сумрачно тържествен сборен глас на брас секстета коментира и добавя пластове към произнесеното от Андреас Шол: “Смъртта е огромна….”, след което стихът се изговаря някак заклинателно от певеца. Това е финалната песен в диска. Но до нея е добавен вариант-реприза на “Магия”, който завършва с инструментален наратив, с пронизваща звукова менталност поезийното внушение на диска, като предизвиква сякаш промълвеното от рецитатора “Това е магия” за да се извиси в смирено обагрено хорално проникновение, което се стопява в тоновете-капки, прозвъняли от пианото на Константин Владигеров. Трябва ли да добавям, че за ефекта, който тези творби предизвикват, заслуга има и качеството на звукозаписа. Очевидно всеки от екипа, участвал в създаването на този компактдиск е бил привлечен от идеята и реализацията на този вид интониране на поезията на Рилке.
“Никога не те очаквам, винаги те разпознавам”, пише Марина Цветаева на Райнер Мария Рилке през 1926 година, годината на неговата смърт. Какво великолепно определение на личността и творчеството му! Спокойно мога да го отнеса и към неочакваното за мен творение на двамата търсещи музиканти, заглавието “Магия” на което ми звучи като единствено възможно.